НАРЕДБА
НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - СИМИТЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СИМИТЛИ
Глава първа
Общи положения
Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Симитли.
Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:
1.Данък върху недвижимите имоти;
2.Данък върху наследствата;
3.Данък върху даренията;
4.Данък при възмездно придобиване на имущества;
5.Данък върху превозните средства;
6.Патентен данък.
7. (Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/ 28.01.2011) Туристически данък.
Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;
(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;
(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
(2) ( изм. по Решение №733 от Протокол № 53/ 28.01.2011) Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3)"Нова по Решение №444 по Протокол № 37/26.01.2010г." ( изм. по Решение №733 от Протокол № 53/ 28.01.2011) В производствата по ал.1 служителите на общинска администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители.Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, за зъдължения на данъци и такси по този Закон се представя удостоверение само за зъдълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) ( Нова по Решение №733 от Протокол № 53/ 28.01.2011) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
(5) ( Нова по Решение №733 от Протокол № 53/ 28.01.2011) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
Чл.6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.
Глава втора
Местни данъци
Раздел І
Данък върху недвижимите имоти
Чл.7. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) "Изм. с Решение №191 по Протокол №20/30.01.2009г."" Изменена с Решение № 444 по Протокол № 37/26.01.2010г. (Отменена по Решение № 733 от Протокол № 53 /28.01.2011г.)
Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2)(изм.по Решение № 733 от Протокол № 53 / 28.01.2011г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.
(5)(Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/28.01.2011г.) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Чл.9. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:
1. в брой в касите на общината, находящи се в Община Симитли;
2. по банков път – по банковата сметка на общината;
3. с пощенски запис.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
(3) )(Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/28.01.2011г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(4) )(Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/28.01.2011г. в сила от 01.07.2011г.) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по предходната алинея се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) (Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/28.01.2011г. в сила от 01.07.2011г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 3.
(6) (Нова по Решение № 733 от Протокол № 53/28.01.2011г. в сила от 01.07.2011г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
Чл.11. (1)(Изм. с Решение № 733 по Протокол № 53 / 28.01.2011г.), (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
(2) )(Изм. с Решение № 733 по Протокол № 53 / 28.01.2011г.), (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто”.
Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Чл.13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.14. (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота”.
Чл.15. "Изм. с Решение №200 по Протокол №21/30.01.2009г."Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл.17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл.18. (1) "Изменена с Решение № 444 по Протокол № 37/26.01.2010г.; (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 7, ал.1 от Наредбата на Общински съвет - Симитли за определяне размера на местните данъци на територията на община Симитил към 1 януари за годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година”.
(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.
Чл.20. Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 и чл.17 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.21. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Раздел ІІ
Данък върху наследствата
Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Чл.25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.25 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. за братя и сестри и техните деца – 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.30. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
Раздел ІІІ
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
3)"Нова по Решение № 444 по Протокол № 37/26.01.2010г".Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
4) "Изм. с Решение №191 по Протокол №20/30.01.2009г."Предишна алинея(3)" Изменена с Решение №444 по Протокол № 37/26.01.2010г." Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.
(5)"Изменена с Решение № 444 по Протокол №26.01.2010г." - Предишна алинея(4) - Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6)"Изменена с Решение №444 по Протокол № 37/26.01.2010г."- Предишна алинея(5)- Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл.33."Изменение с Решешние № 444 по Протокол №37/26.01.2010г."(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл.32, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по - висока стойност, освен ако е уговарено друго.В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2)Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл.34. "Изменение с Решение №444 по Протокол № 37/26.01.2010г."Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето,а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
Чл.35. "Изменение с Решение №444 по Протокол № 37/26.01.2010г.(1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.32, ал.2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:
а) 0,5 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
б) 4 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".
(2)"Изм. с Решение №191 по Протокол №20/30.01.2009г." При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2)"Изменена по Решение № 444 по Протокол № 37/26.01.2010г." Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл.32, ал.3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
Раздел ІV
Данък върху превозните средства
Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:
1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Чл.40. (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по предходното изречение, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение”.
Чл.41. (1) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.)За леките автомобили размер на данъка съобразно мощността на двигателя, както следва:
1. до 37 кW включително - 0,68 лв. за 1 кW
2. над 37кW до 55 кW включително - 0,80 лв. за 1 кW
3. над 55 кW до 74 кW включително - 1,08 лв. за 1 кW
4. над 74 кW до 110 кW включително - 1,43 лв. за 1 кW
5. над 110 кW - 1,41 лв. за 1 кW
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
(2)(Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.) За ремаркета на леки автомобили размер на данъка:
1. товарно ремарке – 7,50 лв.
2. къмпинг ремарке – 15,00 лв.
(3) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.) Размер на данъка за мотопеди – 15,00 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб. см включително – 18,00 лв.
2. над 125 до 250 куб. см включително – 37,50 лв.
3. над 250 до 350 куб. см включително – 52,50 лв.
4. над 350 до 490 куб. см включително – 75,00 лв.
5. над 490 до 750 куб. см включително – 112,50 лв.
6. над 750 куб. см – 150,00 лв.
(4) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.) Размер на данъка за триколка на база общо тегло:
1. до 400 кг включително – 6,00 лв.
2. над 400 кг – 9,00
(5) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017 г.) Размера на данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, включително мястото на водача – 75,00 лв.
2. над 22 места, включително мястото на водача – 150,00 лв.
(6) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017 г.) Размер на данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса – 20,00 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:
Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке
Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):
Данък (в лева) равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси
-
18
8,00 лв.
28,00 лв.
18
20
28,00 лв.
64,00 лв.
20
22
64,00 лв.
147,00 лв.
22
25
190,00 лв.
342,00 лв.
25
26
342,00 лв.
600,00 лв.
26
28
342,00 лв.
600,00 лв.
28
29
331,00 лв.
399,00 лв.
29
31
399,00 лв.
655,00 лв.
31
33
655,00 лв.
909,00 лв.
33
38
909,00 лв.
1381,00 лв.
38
-
1007,00 лв.
1369,00 лв.
Б) с три и повече оси
36
38
640,00 лв.
888,00 лв.
38
40
888,00 лв.
1228,00 лв.
40
-
1228,00 лв.
1817,00 лв.
(8) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.)Размер на данъка за специализирани строителни машини/бетоновози, бетон-помпи и други./, автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите – 75,00 лв.
(9) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017 г.)Размер на данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона – 150,00 лв.
(10) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017 г.) Размер на данъка за трактори, както следва:
1. от 11 кW до 18 кW включително – 7,50 лв.
2. над 18 кW до 37 кW включително – 10,50 лв.
3. над 37 кW – 15,00 лв.
(11) (Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.) Размер на данъка за други самоходни машини – 37,50 лв.
(12) (Изм. по Решение № 733 по Протокол № 53/28.01.2011г.) ( Изменена по Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.) Размер на данъка за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент /ЕС/ № 168/2013 – 75,00 лв.
(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:
Брой оси на моторното превозно средство
Допустима максимална маса
Данък (в лв.) равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси
12
13
30,00 лв.
61,00 лв.
13
14
61,00 лв.
168,00 лв.
14
15
168,00 лв.
237,00 лв.
15
-
237,00 лв.
536,00 лв.
Б) с три оси
15
17
61,00 лв.
106,00 лв.
17
19
106,00 лв.
217,00 лв.
19
21
217,00 лв.
282,00 лв.
21
23
282,00 лв.
434,00 лв.
23
-
434,00 лв.
675,000 лв.
В) с четири оси
23
25
282,00 лв.
286,00 лв.
25
27
286,00 лв.
446,00 лв.
27
29
446,00 лв.
708,00 лв.
29
-
708,00 лв.
1050,00 лв.
Чл.42. Данъкът за плавателните средства е в размер, както следва:
1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;
2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 лвза всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. за един джет - в размер 100 лв.
4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20 лв. за всеки започнат бруто тон;
5. за скутери - в размер 2,70 лв. за киловат;
6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,14 лв. за киловат;
7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,5 лв. за тон максимална товароносимост.
Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 20 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;
2. за параплан – 12 лв.
3. за делтаплан – 12 лв.
4. за мотоделтаплан – 20 лв.
5. за свободен балон - 30 лв.
6. за планер -30 лв.
Чл.44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.45. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.
(2) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 ,7 и 13 се заплаща с 50 на сто намаление.
(3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.
Чл. 46. (1) )( Изм. с Решение № 733 по Протокол № 53 /28.01.2011г.); (Изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.): „Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто”.
(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) )( Нова по Решение № 733 по Протокол № 53 /28.01.2011г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.
Чл.47. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Раздел V
Патентен данък
Чл.48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.
(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
Чл.50. За целите на патентния данък могат да се определят зони.
Чл.51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6)"Нова с Решение №191 по Протокол №20/30.01.2009г."Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по точкоа 3 и 31 от приложение №4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси, дължат данък само за дейността по т.3 от приложение №4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси."
(7)/ Предишна алинея 6/"Изм. с Решение № 191 по Протокол №20/30.01.2009г."Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2.( Изм. с Решение № 733 по Протокол № 53 /28.01.2011г.). физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага.
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.
Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.
Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.
Чл.56. Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 1.
РАЗДЕЛ VІ ( Нов по Решение № 733 от Протокол № 53/ 28.01.2011г.) ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК
Чл.57.(1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.
Чл.58.(1).Туристическият данък за всяка нощувка, съобразно категорията наа средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:
1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.
(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
(4) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.
(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:
Р = (РДхПКхДх30/100) - ДД
където:
Р е разликата за внасяне;
РД - размерът на данъка по ал. 1;
ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;
Д - брой дни в годината;
ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.
Чл.59.Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.
Създава се нов РАЗДЕЛ VII с Решение № 342 по Протокол № 28 на заседание на Общински съвет – Симитли, проведено на 20.10.2016 година. “Данък върху таксиметров превоз на пътници” със следните членове:
Чл.60.(1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Чл.61.(1) Годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници се определя в срока и границите, определени в ЗМДТ.За 2017 година годишния размер на данъка върху таксиметров превоз се определя в размер на 300 лв /триста лева/.
(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал.1 се дължи от данънно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.
Чл.62.(1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данънно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.(2) В декларацията по ал.1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7 - дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.
Чл.63.Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл.64.(1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:
ДДТГ = ГДТПП х БМ,
където
12
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл.61, ал.1;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПГДТПП х,
където БМ
12
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл.65. Данъкът по чл.61 ал.1 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Чл.66. Възстановяване на надвнесен данък по чл.64, ал.1 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. За 2008 г. размера на местните данъци се определя в срок до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размер за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г.
§ 2. До определяне на размера на местните данъци за 2008 г. от общинския съвет данъкът при придобиване на имущества по чл.33, ал.1 и 2 от Закона за местните данъци и такси и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.
§ 3. (1) За 2008 г. първата и втората вноска на данъка върху недвижимите имоти, съответно първата вноска на данъка върху превозните средства, се внасят в срок от 31 март до 30 юни.
(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.
§ 4. За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл.61н, ал.1 от Закона за местните данъци и такси до 30 април 2008 г.
§ 5. (1) За 2008 г. първата и втората вноска на окончателния годишен (патентен) се внасят в срок до 30 април 2008 г.
(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал.1 се прави отстъпка от 5 на сто.
§ 6. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.
§ 7. Тази наредба се издава на основание чл.1,ал.2 от Закона за местните данъци и такси и влиза в сила от 29.02.2008г. (след разгласяването й по приетия от общинския съвет начин). Приета е с Решение № 30 от Протокол № 6 от 29.02.2008г. на ОбС-Симитли.
§8.Тази Наредба е изменена и допълнена с Решение №191 по Протокол №20/30.01.2009г. и Решение №200 по Протокол №21/30.01.2009г. и влизат в сила от датата на приемането им.
§.9.За 2010г.първата вноска на данъка по чл11, ал1 от Наредбата на Общински съвет - Симитли за определяне размера на местните данъци на територията на община Симитли се внася в срок от 1 март до 30 април.На предплатилите пълния размер на данъка в този срок се прави отстъпка 5 на сто.
§10. За неуредените с настоящата Наредба въпроси се прилагат разпоредбите на ЗМДТ.
§11.Тази Наредба е изменена и допълнена с Решешние № 444 по Протокол №37/26.01.2010г. и влизат в сила от датата на приемането им.
§ 12. (1) Общинският съвет определя Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:
1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.
(2). Декларацията по чл. 57, ал. 1, т.5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.
(3). Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ (ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.
§ 13. Изменението на Наредбата влиза в сила от 28.01.2011г. с изключение на чл.10, ал.4, ал.5, ал.6, които влизат в сила от 01.07.2011г
§14.Тази Наредба е изменена и допълнена с Решешние № 697 по Протокол №45/19.12.2013г. и влизат в сила от датата на приемането им.
§15.Тази Наредба е изменена и допълнена изменена с Решение №86/ 18.01.2016г.
§16.Тази Наредба е изменена и допълнена с Решешние № 342 по Протокол №28/20.10.2016г.
§17.Тази Наредба е изменена и допълнена изменена с Решение № 690 от Протокол № 61/20.12.2017г.
Председател
на ОбС-Симитли:
/Вл.Христов/