ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
 
          Ограничителните мерки са инструмент, който има за цел да доведе до промяна и/или да ограничи дейности или политики, като например нарушаване на международното право, правата на човека или политики, които не зачитат правовата държава и демократичните принципи. Ограничителните мерки са превантивен и ненаказателен инструмент в рамките на външната политика и действат като своевременен отговор на негативни политически промени и развития, като едновременно с това се изпраща силно политическо послание.
        Мерки като оръжейно ембарго, ограничения върху вноса и износа, финансови ограничения (замразяване на активи, забрана за операции с парични средства и икономически ресурси), както и ограничения за достъп (забрани за визи или  забрани за пътувания на конкретни лица, както и тяхното транзитно преминаване през територията на съответната държава) са някои от най-често използваните ограничителни мерки за постигане на целите на външната политика.
 
        I. Ограничителни мерки на Европейски я съюз  са дипломатически  
Ограничителните мерки са важен инструмент  на Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз. Ограничителните мерки се използват от ЕС като част от интегриран и всеобхватен политически подход, включващ политически диалог, допълнителни усилия и употреба на други инструменти, с които Съюзът разполага. 
Основните цели при приемането на ограничителни мерки са: 
- § гарантиране на ценностите на ЕС, неговите основни интереси и сигурност; 
- § консолидиране и подкрепа на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право; 
- § предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност 
Ограничителните мерки имат за цел да предизвикат промяна в политиката или поведението на лицата, към които са насочени, с оглед насърчаване на целите на Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.
Те могат да бъдат насочени към: