Годишен план за паша
за 2026 г.
I. ОСНОВАНИE
Настоящият Годишен план за паша за 2026 г., се разработва на основание чл. 37о. ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), съгласно който планът се изготвя ежегодно и се внася за разглеждане и приемане от Общински съвет.
II. ОБХВАТ
Годишният план за паша определя годишното разпределение и ползване на мерите, пасищата и ливадите от Общински поземлен фонд в населените места на територията на Община Симитли при спазване на правилата за ползването им, приети от Общински съвет - Симитли на основание чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като определя:
- местоположението и размера на пасищата в населените места на територията на Общината за отглеждане на пасищни животни, както и правилата за ползването им.
III. ЦЕЛ
Да се подобри стопанисването, контролът и редът за ползването на мерите, пасищата и ливадите - общинска собственост, от земеделските стопани или техни сдружения, както и да се повишат техните познания при прилагане на добрите селскостопански практики и тяхното положително и отрицателно въздействие върху околната среда.
IV. ОТГОВОРНОСТИ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА
1. Кмета на Община Симитли
- • ръководи и контролира изпълненията на мероприятията по стопанисване и управление мерите, пасищата и ливадите от общинския поземлен фонд на територията на общината, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ;
- • Упълномощава длъжностно лице за провеждането на конкретни процедури и мероприятия в изпълнение изискванията на законовите уредби
- • изисква от кметовете и кметските наместници на населените места спазването на разписаните правила по отношение ползването на пасищата на територията на съответното кметство;
- • управлява изразходването на средствата от събраните такси за ползване на пасищата, за извършване на мероприятия с цел екологичното им подобряване;
2. Дирекция ФСОУЧР, отдел „Общинска собственост”:
- • ежегодно изисква списък на мерите и пасищата от ОПФ от Общинска служба "Земеделие";
- • отговаря за актуализацията на плана;
- • съдейства и подпомага кметове и кметски наместници по изпълнението на плана;
- • води регистър на сключените договори и следи техните срокове;
3. Кмет и кметски наместник на населеното място:
- • съгласува договорите за ползване на мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд, които представя в общинска администрация за сключване;
- • организира и контролира мероприятията по поддържане на мерите, пасищата за общо ползване в добро земеделско и екологично състояние;
- • управлява изразходването на средствата от наемите /таксите/ от мерите и пасищата и ливадите за извършване на мероприятия с цел екологичното им подобряване;
V. СПИСЪК С РАЗМЕРА И МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА МЕРИТЕ, ПАСИЩА И ЛИВАДИ ЗА ОБЩО И ИНДИВИДУАЛНО ПОЛЗВАНЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ БРОЯ И ВИДА НА ОТГЛЕЖДАНИТЕ ПАСИЩНИ ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪОТВЕТНОТО ЗЕМЛИЩЕ
Общинска служба "Земеделие" гр. Симитли изготвя ежегодно списък с размера и местоположението на мерите, пасищата и ливадите на територията на Община Симитли по населени места.
На територията на общината има 32 445,243 дка общински мери, пасища и ливади, съгласно справка изготвена от общинска служба „Земеделие” гр. Симитли. Комисия в състав: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската администрация, представител на общинската служба по земеделие, представител на областната дирекция "Земеделие" и представител на областната дирекция по безопасност на храните. Председател на комисията е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
Комисията има за задача да извърши разпределение на мерите, пасищата и ливадите за общо и индивидуално ползване от земеделските стопани, съобразно притежаваните от тях животни.
На заседанието могат да присъстват собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, както и представител на областна администрация
VI. ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА МЕРИТЕ И ПАСИЩАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СИМИТЛИ - Приложение № 2
Правилата за ползване на мерите, пасища и ливади на територията на Община Симитли включват:
- • перспективен експлоатационен план за паша;
- • правила за определяне начина на разпределение на мерите, пасищата и ливадите за общо и индивидуално ползване;
- •
- • ветеринарна профилактика;
- • построяване на навеси;
- • охрана;
- • договори за наем и аренда на мерите, пасищата и ливадите;
- • Режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографските, почвени, климатични и други физически условия и развитие на животновъдството на територията на общината;
VII. СПИСЪК НА ВСИЧКИ СТОПАНИ, ОТГЛЕЖДАЩИ ПАСИЩНИ ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ОБЩИНА СИМИТЛИ
Общинска администрация Симитли на основание чл. 37и, ал. 2 от ЗСПЗЗ изготвя списък - образец, който се изпраща до кметовете и кметските наместници по населени места за попълване. Попълнените списъци с данни за земеделски стопани или техни сдружения, отглежданите от тях животни се подписват и подпечатват от кмета на населеното място и участъковия ветеринарен лекар и се предоставят в общинска администрация.
VIII. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЛАНА
Финансовото осигуряване на плана да се постига чрез:
- • Постъпленията от наемите (таксите) за ползване на мери, пасища и ливади - общинска собственост. По този начин се осигуряват на кметствата средства за поддържане на мерите, пасищата и ливадите в добро земеделско и екологично състояние.
- • Финансиране по проекти - Общинската администрация и/или ползвателите на мерите, пасищата и ливадите могат да кандидатстват по европейски програми за средства с цел подобряване екологичното им състояние.
IX. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
При изпълнение на плана общинската администрация взаимодейства с общинска служба по Земеделие гр. Симитли, които представят списък на свободните мери, пасища и ливади от ОПФ по землища, както и наличната информация за броя на пасищните животни.
Общинска администрация взаимодейства и с общинския ветеринарен лекар, който заверява списъка на всички стопани, отглеждащи пасищни животни на територията на населените места, съобразно регистрацията им, както и да предприема мерки за ветеринарна профилактика и борба срещу болестите по животните.
ПЛАНА Е ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ........................... Г. ПО ПРОТОКОЛ № ....... НА
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - СИМИТЛИ
Приложение №2
Правила за ползване на мерите, пасищата и ливадите на територията на Община Симитли (изготвени съгласно чл. 37 о, ал.1 и ал 2 на Закон за собствеността
и ползването на земеделските земи)
Правилата за ползване на мерите, пасищата и ливадите на територията на Община Симитли са изготвени по изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37и, ал.З), съгласно който тези правила съдържат:
- • перспективен експлоатационен план за паша;
- • частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени за общо и за индивидуално ползване, и тяхното разграничаване;
- • частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени предимно за косене;
- • прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите;
- • мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите, пасищата и ливадите, като почистване от храсти и друга нежелана растителност, противоерозионни мероприятия, наторяване, временни ограждения;
- • ветеринарна профилактика;
- • частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;
- • построяване на навеси;
- • въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси;
- • охрана;
- • режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;
- • карта за ползването на мерите, пасищата и ливадите по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели;
I. ПЕРСПЕКТИВЕН ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН ПЛАН ЗА ПАША
Перспективният експлоатационен план обхваща:
1. Дългосрочно опазване на пасищата в Община Симитли, опазване на биологичното разнообразие.
2. Установяване на контакти между управляващи и земеделски стопани с цел постигане на максимална ефективност при използване на мерите, пасищата и ливадите и достигане на максималния възможен екологичен ефект при ефективно разходване на средствата, получени чрез финасовите стимули на ЕС, предназначени за развитие на земеделието.
3. Създаване на модел за формиране на сдружения на земеделските производители, които ще допринесат за по-нататьшното социално развитие и икономически растеж на районите с пасища.
II. ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НАЧИНА НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МЕРИТЕ И ПАСИЩАТА ЗА ОБЩО И ИНДИВИДУАЛНО ПОЛЗВАНЕ
1. Ежегодно, в срок до 28.02. общината предоставя на кметовете списък с данни на имотите, определени за ползване като мери, пасища и ливади - общинска собственост, изготвен от ОС „Земеделие”.
3. Ежегодно в срок до 10.03. собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни заявяват писмено желанието си за ползване на пасищата с подаване на заявление /по образец/ до общинската служба по земеделие по местонахождението на животновъдния обект. Заявлението съдържа информация за номер на животновъдния обект, землище, община, област, ползваните пасища, мери и ливади по договор/и с изтекъл/и срок/ове, като посочва упълномощеното от него лице, което да го представлява , както и попълват декларация за липса на задължения към общината и ДФЗ. По смисъла на ЗСПЗЗ „общо ползване” е традиционна практика на жителите от населеното място с дребни земеделски стопанства за пасищно животновъдство върху обществените мери, пасища и ливади, включително чрез образуване на едно или повече колективни стада.
4. Постъпилите заявления ежегодно се разглеждат на заседание на работната група, свикано от кмета на община Симитли в срок не по-късно от 30.03. В едноседмичен срок след заседанието на работната група се изготвя списъка с разпределение на пасищата.
5. Пашата на селскостопански животни да се извършва в светлата част на денонощието.
6. Земеделски стопани - животновъди и/или техни сдружения, които кандидатстват за индивидуално ползване на пасища сключват договор с Кмета на общината, съгласно чл. 37 и от ЗСПЗЗ.
III. ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА МЕРИ, ПАСИЩА И ЛИВАДИ - ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
При ползването на мери, пасища и ливади е необходимо да се спазват и Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и Националните стандарти, одобрени и определени със ЗАПОВЕД № РД 09-786 от 20.07.2023 година на Министъра на земеделието и храните и ЗАПОВЕД № РД 09-874/08.08.2024 г. за изменение на ЗАПОВЕД № РД 09-786 от 20.07.2023 година на Министъра на земеделието и храните
ДЗЕС 1: Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство.
Съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение от 13,17%, определено през 2018 г. съотношението се поддържа ежегодно на национално ниво.
При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревените площи и са допринесли за намаляването на съотношението през съответната година спрямо предходната, се задължават да възстановят разораните пред съответната година затревени площи.
ДЗЕС 2: Опазване на влажни зони и торфища.
В границите на влажните зони и торфища, при всички видове земеделски площи се забраняват: всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран – 20-35см или плитка оран 10-20см), дълбоко разрохкване (60-80см); пресушаването и дренирането; преобразуването и разораването на постоянно затревени площи; изгарянето на растителността; използване на минерални органично азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.
Стандартът се прилага от 2025 г., съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.
ДЗЕС 3: Забрана за изгаряне на стърнища.
Забранява се изгарянето на стърнища, освен по фитосанитарни причини, установени по съответния ред и придружени с документ от компетентен орган, указващ размера на площта, за който се прилага.
ДЗЕС 4: Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения.
Забранява се използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферните ивици: с широчина минимум 5 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3°), по протежение на повърхностни водни течения(реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризови клетки; с широчина минимум 10 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3°) при торене с течна фракция на оборския тор; с широчина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени (до 5,0%, или до 6°); с широчина минимум 50 метра при площи с остър наклон - ≥ 10% наклон (над 6°).
Буферните ивици да отговарят на следните критерии: минималната ширина на буферните ивици е определена на 5 метра при равнинни терени и повече – 10 и 50 метра при наклонени терени; буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове; буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали с минимална ширина – 2 метра.
Водните течения са повърхностни водни тела и включващи отделни и значителни елементи от следните повърхностни води: езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал/включително напоителни и отводнителни канали/, преходни води или разширение на крайбрежни води.
В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 5 ха е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн.
ДЗЕС 5: Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона.
За ограничаване на ерозията на земеделски парцели с наклон > 10% се прилага: за всички обработваеми земи, почвообработващите операции са извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка) или една от следните почвени обработки – вертикални обработки без обръщане на слоя, минимални, ивични или нулеви обработки на почвата; за трайни насаждения, отглеждани на наклон върху застрашени от ерозия почви, обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва едно от следните противоерозионни действия: терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици.
Не се извършват механизирани дейности за обработка на почвата върху наводнени или провлажнени почви в цялото стопанство.
ДЗЕС 6: Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни.
В периода 01 юни до 30 септември включително в земеделското стопанство е задължително минимум 80 % от цялата обработваема площ да се поддържа минимална почвена покривка.
Поддържането на минимална почвена покривка се постига чрез: налична основна култура, или; налична втора или междинна/покривна култура, или; остсавяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи, или; мулчиране.
На земеделските стопани се предоставя възможност при изпълнението на стандарта да осигурят последваща култура в рамките на: 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка; 3 седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица.
При трайни насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта с трайни насаждения в стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затрепяване, засяване с покривни култури или мулчиране чрез чувствителния период (от 01 юни до 30 септември).
Чувствителен период: период от годината (от 01 юни до 30 септември включително), през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).
ДЗЕС 7: Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите.
За изпълнението на ДЗЕС 7 на земеделските стопани се дава възможност да изберат да приложат или ротация или диверсификация на културите както следва:
7.1. На обработваема земя с площ над 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на земеделски парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си.
Втората култура се счита за ротация, ако е засята/засадена след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.
При избор на изпълнението на настоящия стандарт чрез ротация, земеделският стопанин след третата година е длъжен да гарантира, че всички земеделски парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на културата, отглеждана през референтната 2023 година на ниво парцел.
Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и земя оставена под угар.
7.2. На обработваема земя с площ над 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно разнообразяване на културите чрез диверсификация.
- при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е над 10 и до 30 хектара включително, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне две различни култури. Основната култура не може да превишава 75% от обработваемата земя.
- при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е повече от 30 хектара, диверсификацията на културите се състои в засяването на обработваемата земя в стопанството с поне три различни култури. Основната култура не може да заема повече от 75% от обработваемата земя, а двете основни култури не могат да обхващат заедно повече от 95% от обработваемата земя.
За целите на диверсификацията, култура означава едно от следните:
а) култура от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;
б) култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae;
в) оставена под угар земя;
г) треви или други тревни фуражи.
Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.
От изискванията, посочени в т.7.1. и т.7.2. се изключват следните случаи:
а) стопанства, в които повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;
б) стопанства, в които повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от годината или от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или част от годината или част от годината или цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или
в) с площ на обработваемата земя до 10 хектара включително.
За земеделските площи, сертифицирани за биологично растениевъдство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 14.6.2018 г.) се счита, че отговарят на настоящия стандарт за ДЗЕС.
ДЗЕС 8: Запазване на непроизводствените обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство.
Стопанствата задължително следва да:
- запазват съществуването на ландшафта (отдени дървета, синори, живи плетове и редица дървета, дървета в група) и тераси;
- запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане на малките при птиците (от 1 март до 31 юли);
- запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите:
- полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Особености на ландшафта, определени за запазване са: отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4м; синори (полски граници) с широчина между 1 и 15м, върху които не се произвежда земеделска продукция; живи плетове и редица дървета с широчина между 1 и 15 м.; дървета в група максимална площ от 0,3 ха; тераси.
ДЗЕС 9: Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000.
Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“. Те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани.
Стандартите за добро земеделско и екологично състояние са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи.
На територията на страната, земеделските стопани, които не са кандидати за подпомагане по различни интервенции от Стратегическия план на Република България за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 година, следва да поддържат земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2021/2115, включително и земята, която вече не се използва за производствени цели.
V. ВЕТЕРИНАРНА ПРОФИЛАКТИКА
Мерките за ветеринарна профилактика и борба срещу болестите по животните са посочени в НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ЖИВОТНИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗООНОЗИТЕ, В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2025 – 2027 г., съгласно чл.118, ал.1 от ЗВД. При поява на заразна болест директора на Областна дирекция по безопасност на храните издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта. Постоянно действащите към областните управи и кметства на общини епизоотични комисии предприемат действия за изпълнение и контрол на взетите мерки за предотвратяване или ликвидиране на заболяването до стабилизирането на обстановката. В зависимост от епизоотичната обстановка се провеждат мероприятия за обезвреждане на околната среда, почистване и райониране на пасищата, хигиенизиране на водопои или налагане на забрана върху използването им при необходимост. В обявените огнища на заразни болести се провеждат задължителни /текущи и заключителни/ дезинфекции, дезинсекции и дератизации предвидени в съответната наредба. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗВД средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват от бюджета на Министерство на земеделието и храните.
VI. ПОСТРОЯВАНЕ НА НАВЕСИ
Построяването на навеси в мери, пасища и ливади се извършва съгласно изискванията на Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и ЗОЗЗ.
VII. ОХРАНА
Ползвателите на мери и пасища от общинския поземлен фонд организират охраната на ползваните от тях имоти, включени в договора за наем и за които са поели задължението да ги подържат в добро земеделско и екологично състояние.
Животновъдите, ползватели на общинските мери, пасища и ливади се задължават:
- • да почистват постоянните пасища от нежелана храстовидна растителност (къпина, шипка) и да се провежда борба с агресивни и устойчиви растителни видове (орлова папрат, чемерика);
- • да не променят предназначението им и да не ги разорават. Да не ги използват за неземеделски нужди;
- • да не допускат замърсяването им с битови, строителни, производствени, опасни и др. отпадъци;
- • да не се пали растителност в мерите, пасищата и ливадите;
- • агротехнически мероприятия, като подсяване, торене, борба с плевелната растителност, отводняване и напояване, както и построяването на навеси, се съгласуват с общинска администрация, а мероприятията почистване от камъни и почистване от храсти с кмета/кметския наместник на населеното място;
- • мерите, пасищата и ливадите да се опазват от ерозиране, заблатяване, засоляване и др.;
- • лично да съпровождат стадото по пътя до пасището и се грижат за него или да
ангажират и изрично посочат друго лице, което да извършва това от тяхно име и за
тяхна сметка.
IX. ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕРИТЕ, ПАСИЩАТА И ЛИВАДИТЕ
Поддържането на мерите, пасищата и ливадите в добро земеделско и екологично състояние за общо и за индивидуално ползване е съответно за сметка на общината и за сметка на ползвателите съгласно ЗСПЗЗ.