НАРЕДБА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - СИМИТЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СИМИТЛИ

Глава първа

Общи положения

Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Симитли.

Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък.

7.Туристически данък.

8. Данък върху таксиметров превоз на пътници.

9.Други местни данъци, опеделени със закон.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. (1) Данъчните декларации по тази наредба и ЗМДТ се подават от данъчно задължените лица или от техни законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в Държавен вестник.

(2) Данъчните декларации по ал.1 могат да се подават и по електронен път по реда на Данъно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2)  Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В производствата по ал.1 служителите на общинска администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители.Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, за зъдължения на данъци и такси по този Закон се представя удостоверение само за зъдълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

(4)  Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.(5) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Чл.6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

 

Чл.7. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен.

(4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъна оценка до 1680 лева включтелно.

Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.(2)Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице и собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната маст от него.

(5) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.Чл.9. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1. в брой в касите на общината, находящи се в Община Симитли;

2. по банков път – по банковата сметка на общината;

3. с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл.11. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл.12.(1) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) След 01.01.2020 год. не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експолатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и / или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл.4, ал.1 от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.

(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по Раздел трети от Глава втора на ЗМДТ.

(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(5) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал.1.

(6) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал.1 се подава в срока по чл.32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал.1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл.32 служителят по чл.4,ал.1 образува партида за наследния недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.

(7) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството ѝ на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

Чл.13. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

(2) При прехвърляне на собствеността на имота, или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

(3) Завършването на сграда или част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл.54а,ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(4) Органите, издаващи документите по ал.3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едномесечен срок от издаването им.

(5) Данъкът по ал.1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл.176,ал.1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

(6) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл.176, ал.1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.

(7) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл.181,ал.2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал.5 се установяват с кнстативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.

Чл.14(1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2 на ЗМДТ, а за жилищнике имоти - данъчната им оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие,  е отчетната им стойност по баланса на собсственика или данъчната оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11 ал.2 от ЗМДТ, върху които са построени сгради на предприятия се определя съгласно нормите на Приложение №2 от ЗМДТ.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинска администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.15. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто”.

Чл.16. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.17. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота”.

Чл.18. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 3,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.22 т.1 от ЗМДТ и на 5 на хиляда за имотите по чл.22 т.2 от ЗМДТ.

Чл.19.(1) Служителят на общинска администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотън се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи и предоставената служебно информация по чл.15 ал.4, 6, и 7 и чл.51 ал.1 от ЗМДТ.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

(3) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл.17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 7, ал.1 от Наредбата на Общински съвет - Симитли за определяне размера на местните данъци на територията на община Симитил към 1 януари за годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година”.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.

(3)В случай, че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал.1 и 2 не се прилагат и данъкът се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл.20. Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 и чл.17 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.21. Лицата предявяват правото си за освобождаване от данък или за  ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.25 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.30. (1) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) На основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по ал.1, служителят в общинската администрация определя дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.

Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

4)  Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.33.(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл.32, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по - висока стойност, освен ако е уговарено друго.В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.(2)Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл.34. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето,а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл.35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.32, ал.2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,5 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 4 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл.32, ал.3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

 

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

 

Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл.40. (1) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и въз основа на предоставените от Министерство на финансите данни по чл.54 ал.2 от ЗМДТ и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по предходната алинея, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение”. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл.32 от ЗМДТ.
Чл.41. (1) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона размерът на годишния данък се определя по формулата, регламентирана в чл.55 ал.1 от ЗМДТ, като се прилагат посочените там коефициенти и компоненти. По отношение на компонента мощност на двигателя във формулата Общински съвет - Симитли определя  следните стойности:

1. до 55 кW включително  - 0,68 лв. за 1 кW

2. над 55 кW до 74 кW включително  - 1.08 лв. за 1 кW

3. над 74 кW  до 110 кW включително - 1,43 лв. за 1 кW

4. над 110 кW до 150 кW - 1,41 лв. за 1 кW

5. над 150 кW до 245 кW  - 1,80 лв. за 1 кW

6. над 245 кW - 2.30 лв. за 1 кW

(2) За ремаркета на леки и товарни автомобили  с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона се определя годишен данък в размер, както следва:

1. товарно ремарке – 7,50 лв.

2. къмпинг ремарке – 15,00 лв.
(3) Размерът на данъка за мотопеди се определя на – 15,00 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 18,00 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 37,50 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 52,50 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 75,00 лв.

 5. над 490 до 750 куб. см включително – 112,50 лв.

6. над 750 куб. см – 150,00 лв.

(4) По отношение на екологичния компонент Общински съвет Симитли определя следните коефициенти:

1.без екологична категория, с екологична категория „Евро 1“ и „Евро 2“- коефициент- 1,202. „Евро 3“- коефициент- 1,053. „Евро 4“- коефициент- 0,904. „Евро 5“- коефициент- 0,705. „Евро 6“ и „EEV“- коефициент- 0,50
(4) Размер на данъка за триколесно превозно средство на база общо тегло:

1. до 400 кг включително – 6,00 лв.

2. над 400 кг – 9,00
(5) Размерът на данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, включително мястото на водача – 75,00 лв.

2. над 22 места, включително мястото на водача – 150,00 лв.
(6) Размер на данъка за товарен автомобил над 3.5 т но не повече от 12 т технически допустима максимална маса – 20,00 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.
(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке
Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):
Данък (в лева) равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/осиА) с две оси
-
18
8,00 лв.
28,00 лв.

18
20
28,00 лв.
64,00 лв.

20
22
64,00 лв.
147,00 лв.

22
25
190,00 лв.
342,00 лв.

25
26
342,00 лв.
600,00 лв.

26
28
342,00 лв.
600,00 лв.

28
29
331,00 лв.
399,00 лв.

29
31
399,00 лв.
655,00 лв.

31
33
655,00 лв.
909,00 лв.

33
38
909,00 лв.
1381,00 лв.

38
-
1007,00 лв.
1369,00 лв.Б) с три и повече оси
36
38
640,00 лв.
888,00 лв.
38
40
888,00 лв.
1228,00 лв.
40
-
1228,00 лв.
1817,00 лв.
(8) Размер на данъка за специализирани строителни машини/бетоновози, бетон-помпи и други./, автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите – 75,00 лв.
(9) Размер на данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона – 150,00 лв.
(10)  Размер на данъка за трактори, както следва:

1. от 11 кW до 18 кW включително – 7,50 лв.

2. над 18 кW до 37 кW включително – 10,50 лв.3. над 37 кW – 15,00 лв.
(11)Размер на данъка за други самоходни машини – 37,50 лв.
(12) Размер на данъка за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент /ЕС/ № 168/2013 – 75,00 лв.
(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:
Брой оси на моторното превозно средство
Допустима максимална маса
Данък (в лв.) равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/осиА) с две оси
12
13
30,00 лв.
61,00 лв.
13
14
61,00 лв.
168,00 лв.
14
15
168,00 лв.
237,00 лв.

15
-
237,00 лв.
536,00 лв.

 Б) с три оси
15
17
61,00 лв.
106,00 лв.
17
19
106,00 лв.
217,00 лв.
19
21
217,00 лв.
282,00 лв.
21
23
282,00 лв.
434,00 лв.
23
-
434,00 лв.
675,000 лв.

В) с четири оси
23
25
282,00 лв.
286,00 лв.
25
27
286,00 лв.
446,00 лв.
27
29
446,00 лв.
708,00 лв. 
29
-
708,00 лв.
1050,00 лв.Чл.42. Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 лвза всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;3. за един джет - в размер 100 лв.4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20 лв.  за всеки започнат бруто тон;5. за скутери - в размер 2,70 лв. за киловат;6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,14 лв. за киловат;7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,5 лв. за тон максимална товароподемност.Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 20 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;2. за параплан – 12 лв.3. за делтаплан – 12 лв.4. за мотоделтаплан – 20 лв.5. за свободен балон - 30 лв.6. за планер -30 лв.Чл.44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.Чл.45. За превозните средства посочени в ЗМДТ данъкът се заплаща в съответния редуциран размер определен в закона.Чл.47. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Раздел VПатентен данък
Чл.48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.Чл.50. За целите на патентния данък могат да се определят зони.Чл.51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси.(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по точкоа 3 и 31 от приложение №4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси, дължат данък само за дейността по т.3 от приложение №4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси."(7)/ Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага.3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:1. за първото тримесечие - до 31 януари;2. за второто тримесечие - до 30 април;3. за третото тримесечие - до 31 юли;4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.Чл.56. Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 1.

Раздел VІ

Туристически данък

Чл.57.(1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл.58.(1).Туристическият данък за всяка нощувка, съобразно категорията наа средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:Р = (РДхПКхДх30/100) - ДДкъдето:Р е разликата за внасяне;РД - размерът на данъка по ал. 1;ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;Д - брой дни в годината;ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.Чл.59.Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.

 

РАЗДЕЛ VII

Данък върху таксиметров превоз на пътници

 

 Чл.60.(1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.

(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.

Чл.61.(1) Годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници се определя в срока и границите, определени в ЗМДТ.За 2017 година годишния размер на данъка върху таксиметров превоз се определя в размер на 300 лв /триста лева/.(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал.1 се дължи от данънно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

Чл.62.(1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данънно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) В декларацията по ал.1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7 - дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.Чл.63.Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл.64.(1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:ДДТГ = ГДТПП х БМ,където ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл.61, ал.1;БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:НВДТПП = ПГДТПП х,където БМ 12НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл.65. Данъкът по чл.61 ал.1 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Чл.66. Възстановяване на надвнесен данък по чл.64, ал.1 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИЧл.67 За всички административни нарушения,процедурата по установяването им и процедурата по налагане на административно наказание се прилагат нормите  на ЗМДТ.

ДО

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - СИМИТЛИ

МОТИВИ

От Владимир Димитров Христов  - Председател Общински съвет Симитли

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
През последните години българското законодателство свързано с местните данъци претърпя многобройни и значителни изменения изразяващи се в регламентиране на нови данъци, промяна на методологията за определяне размера на други.  Основните цели, които се поставят с проекта за изменение и допълнение на Наредбата е хармонизиране на тези текстове с Закона за местните данъци и такси. С оглед гореизложеното и на основание чл.28 ал.1 от Закона за нормативните актове внасям за разглеждане настоящия Проект за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци на община Симитли, неразделна част от настоящия доклад при спазване на процедурата по ЗНА.